Ако Арчибалд Кронин беше жив, и при това българин, че

 Ако Арчибалд Кронин беше жив, и освен това българин, че и посегнеше да напише следващ роман за живота на доктор Шенън, то делникът на неговия воин би изглеждал прекомерно необичайно. Нещо повече, той би изглеждал като делника на едноличен търговец, на професионален протестър, братовчед на чичо Скруч и напълно малко на доктор. Последното би ставало ясно единствено от бялата му престилка. Защото какво се оказва? Някогашният доктор Шенън е трансфорат в брояч на талончета, неуморен служител, изпълняващ какви ли не бумащни прищевки на здравната каса, скъперник, която пази всяко талонче за обзор при експерт, тъй като надвиши ли ги, същата тази каса ще го санкции. А като му прелее от всичко това, окачва бялата престилка на закачалката и хайде с сътрудниците на митинг пред Министерството на здравеопазването. От по този начин описания делник на хипотетичния и неописан в нова версия доктор Шенън, излиза наяве, че той не би имал не половин ден за домашни визити, само че и един час, с цел да прогледа остарял човек вкъщи му. Това напълно не значи, че нашенският доктор не е човечен човек. Напротив. В системата на доболничната помощ има изключителни общопрактикуващи лекари. Някои от тях даже са с по две, даже три специалности. Не са малко и тези от тях, изключително в дребните обитаеми места, които пътуват километри освен с автомобил, само че и с велосипед, че и с катър, а където е невероятно и пешком, а да стигнат до изоставената бабичка в порутената й къща в обезлюденото село. Българският доктор като цяло е воин. Защото ежемесечно, ежедневно оцелява в сражението със здравната каса, неуредиците в здравния бранш и всевъзможни условности, които му постанова системата, в която е впрегната тази специалност. Семейният доктор, както е по- вярно да бъде именуван той (защото познава болесттите на цялото семейство и особеностите му на живот) е първата частица на медицината, до която се допира всеки от нас при потребност. Помислете единствено какъв брой пъти тъкмо вашият джипи е спасявал вас или ваш непосредствен в сериозен миг. Той обаче е човек, като всички останали със своите потребности, особености на специалността и специфичност на работа, виновен за фамилията си. За жал обаче, здравноосигурителната система такава, каквато работи в този момент, у нас му извива ръцете и принудително го прави служител с условията за доклади, лимитирани посоки и прочие. Пределно ясно е, че той би трябвало да бъде разтоварен от редица отговорности, да вземем за пример понижаване на административните им действия и отговорности, които рефлектират отрицателно върху обслужването на пациентите. Семейните лекари желаят законодателна смяна за отпадане на докладите с описите на касовите бележки, както и всички освободени от потребителка такса да я заплащат в цялостен размер, а сумите да им бъдат възстановявани от съответните институции. Тези претенции, с които дребна част от тях излязоха на митинг са изцяло основателни. Но по какъв начин да си разбираем настояването им потребителската такса да стане 1% от минималната заплата, което значи 5,10 лв.. Как ще заплащат възрастните хора?! Ясно е, че това за тях са доста пари. Освен, в случай че не се сътвори механизъм, по който разликата от таксата в този момент и размера до желаната сума не бъде поета от страната. Нелогично, даже безсрамно е настояването на някои от тях да бъде отстранено 24-часовото дежурство. Такова дефинирано условие няма, само че има обвързване за непрекъснато оказване на здравна помощ, което значи подписване на контракт с медицински център за вдишване на пациентите им в извънработно време. Тези в огромните градове го вършат. Проблем обаче са дребните селища, където здравната помощ не доближава. Ето защо би трябвало да помислят управленците в бранш опазване на здравето, с цел да не яхат някои неуредиците на лекарите и да ги употребяват за свои цели.